"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

Интервю с Tom Englund от EVERGREY

По повод страхотният нов албум на EVERGREY – „Glorious Collision”, който излиза точно след месец (SPV/ Wizard), нямаше как да изпусна възможността да си поговоря с единствения останал оригинален член в групата: китаристът и вокалист – Tom.

Здрасти, Tom. През 2011-та, Evergrey си е почти изцяло нова група. Ще ни представиш ли тримата нови членове?
- Разбира се. Започвам от Hannes Van Dahl, който е 20-годишният ни барабанист, а това е дебютният албум, в който участва. Горд е да е част от бандата. На баса е Johan Niemann, който обаче съвсем не е новак, защото дълги години беше в Therion, а след това и в Tiamat. Той е мултиинструменталист, който е обикалял света повече от всеки от нас. Китарист е Marcus Jidell, който преди това е свирил в Royal Hunt. Може да не е много известно име, но е много талантлив. Ами – това са новите хора в групата всъщност, хаха.

Новият албум “Glorious Collision” излиза точно след месец. Беше ли трудно да сътворите толкова силен материал, работейки с нови музиканти?
- Когато с пианиста ни Rickard се разделихме със старите членове на групата, взехме решение да се опитаме да композираме нов материал в продължение на една седмица, за да разберем дали можем въобще да продължим с Evergrey. Не бяхме сигурни, че ще се получи, защото въпреки факта, че аз пиша музика за бандата от доста дълго време, за пръв път ми се налагаше да го правя без Henrik, например. За този едноседмичен „изпитателен срок” направихме три парчета и след това продължихме в същото темпо. В този смисъл, новите попълнения в групата нямаха особен принос в писането на новия материал, с изключение на две парчета, които китаристът ни Marcus написа заедно с мен. Изумен съм, че някой може толкова скоро след като стане част от една група, да се приспособи към стила и емоциите в нея.

Кои са тези две песни?
- “You” и “To Fit The Mold”.

Всъщност това са две от най-силните парчета в албума, според мен. Това е осмият ви албум и смятам, че е наистина много силен. Мислиш ли, че сте намерили своя собствена музикална ниша или все още се опитвате да се развивате и да обогатявате звученето си?
- Разбира се, че се опитвам да се развивам. Любопитството, е това, което кара човек да се развива и расте като личност. Това е едно от най-хубавите неща в музиката. Така или иначе, никога няма да усвоиш един инструмент до перфектност, затова – прави музика. Всеки един албум, който правя, ме учи на нещо. Както ти каза, това е осмият ни албум, а разликата между този и предишните е, че сега за първи път правя всичко точно както искам, без да трябва да се съобразявам с мнението на още трима души за естеството на музиката. С Rickard се разбираме чудесно, именно защото всеки от двама ни е оставил другия да изразява себе си, както намери за добре.

Коя е певицата, която изпълнява част от партиите в последното парче “…And The Distance”? То е един от гвоздеите в албума.
- Това е съпругата ми. Тя пее по малко във всеки един от албумите на Evergrey и постоянно получаваме имейли от фенове, които искат да чуват гласа й. Затова този път решихме да й предоставим възможността да изпее водещите партии в едно от парчетата, които изпълнявам аз и да му придадем „женска перспектива”, хаха.

Ще свирите ли на някой от европейските фестивали това лято?
- О, да, ще свирим на много места. Вече сме с нова букинг агенция, която се занимава с уреждането на тези участия. Мисля, че имам много добра новина за България, но… не мога да я споделя все още. Освен това имаме съвместно турне с Kamelot през април и май, след това са фестивалите, след това сме в Америка, а после пак се връщаме в Европа за хедлайнерско турне, в което със сигурност ще включим и България. А после…. какво беше…. а, да! После е Коледа и време за ваканция, хаха! А догодина тръгваме към Южна Америка и после – нов албум. Ще видим. Всъщност, “Glorious Collision” получава страхотни отзиви навсякъде. За първи път след цели осем албума, журналистите са единодушни в оценката си, че това е най-силният ни албум. Това е просто забележително, имайки предвид, че сме с трима нови членове в групата!

Можеш да броиш и моето ревю към положителните. Нека те питам кои са трите албума, които ти направиха най-голямо впечатление през 2010-та?
- О, Боже… не знам дали през миналата година въобще слушах нови албуми, защото аз самият правех такъв, хаха! Но бих посочил албумa на Deftones. Само за този се сещам, защото когато композирам нов материал, не слушам друга музика, за да не се повлияя от нещо.

В музиката на Evergrey със сигурност има много прогресив. Тъкмо затова ми се иска да те попитам за някои нови албуми от легендарни олдскуул банди, които чакаме през 2011-та, като например новите издания на Queensryche, Psychotic Waltz и Crimson Glory. Очакваш ли някой от тези албуми с интерес?
- Хмммм…. може би Crimson Glory, защото си спомням едно страхотно турне, на което бяхме с тях преди около десетина години. Това е единственият албум, който бих чакал с любопитство.

Интервю с Lauri Porra (бас китара) от STRATOVARIUS

Малко преди Loud Concerts официално да разпространи новината, че концертът на Helloween и Stratovarius на 23-ти е разпродаден и да обяви втора дата на следващия ден, имах възможността да си поговоря с финландците за новия им албум “Elysium”.

Здравей, Lauri. Първо искам да те попитам как е барабанистът ви Jorg Michael?
- Чувства се добре и е отново с нас на турне! В момента сме във Франция и е готов да свири.

Това значи ли, че обявеният за негов заместник Alex Landenburg няма да е с вас в България, а ще можем да видим титуляра Jorg?
- Да, точно така. Той е почти изцяло възстановен от болестта и нещата изглеждат добре.

Това е наистина страхотна новина за начало на интервюто. Нека поговорим за новия ви 12-ти студиен албум. Защо решихте да го озаглавите “Elysium”?
- Всъщност заглавието на албума се появи на много късен етап. Първо бяха готови всички парчета и тогава започнахме да мислим за заглавие. Всички харесаха заглавието на предишния ни албум “Polaris” и сега искахме нещо подобно като звучене. Мисля, че Jens го измисли и съм доволен, че го избрахме. Пасва на Stratovarius. Не мога да ти кажа повече подробности, но се сещам, че всъщност не албумът бе кръстен на песента, а обратното.

Заглавното парче в албума, което ти спомена, е може би най-дългата песен в кариерата ви. Прав ли съм?
- Да, така е.

Кой е авторът на тази мащабна композиция?
- Китаристът ни - Matias Kupiainen. Той ни каза, че има музика за 30-минутно парче и започнахме да работим по нея и да я съкращаваме тук-там, защото беше твърде дълга. В крайна сметка останаха 18 минути прекрасен материал, който на практика е разделен на 3 части.

Ще се съгласиш ли с мен, че в новия албум има някои доста прогресив-метъл звучащи пасажи?
- Да, съгласен съм. Винаги сме се опитвали да разнообразяваме музиката ни и да експериментираме с нови неща. Сега много от тези по-сложни и прогресивни музикални пасажи бяха влиянието на Matias в композирането.

Lauri, ти си в групата от 2005-та година. Как виждаш развитието й през тези 5 години?
- Този период може да се раздели на два – първият, когато на китарата все още беше Timo Tolkki, когато нещата бяха много спокойни лично за мен. След това групата премина през труден период, взехме Matias в края на 2007-ма и вече 3 години работим успешно. Мисля, че интегрирането на Matias като пълноправен член на групата завърши напълно с този нов албум.

Новата година започна едва сега, така че ще те попитам кои метъл албуми ти направиха впечатление през изминалата 2010-та?
- За съжаление не мога да ти кажа такива. Може би не съм слушал достатъчно албуми през миналата година и съм изпуснал добрите. Последният албум от който бях наистина впечатлен беше “Alien” на Strapping Young Lad, а той излезе преди повече от пет години.

А каква музика слушаш в свободното си време?
- Слушам всякаква музика – филмова, класическа, метъл, джаз и какво ли не.

Ще свирите за втори път в София на 23 януари, като съпорт на Helloween. Какво да очакваме от сетлиста?
- Все още не сме готови със сетлиста, но имаме някои идеи. Чувам, че шоуто ще бъде sold-out и очаквам фантастична вечер. Вероятно ще свирим няколко парчета от новия албум и след това няколко стари класики. Чакаме този концерт с нетърпение, защото си спомняме много добре последното шоу в София, което беше едно от най-добрите от турнето. Идваме съвсем скоро, за да ви отнесем отново!

Интервю с Schmier от DESTRUCTION

Здравей отново, Schmier! Кажи ни нещо за най-новия член на групата – барабаниста Vaaver.
- Не се е случило нещо нечувано – просто продължаваме с нов барабанист. Чухме много добри неща за него – той е от Полша. Има доста опит и различен стил на свирене, като дори е участвал в проекти с оркестър. Разчитаме много на него. Той свири в албума и хората сами могат да преценят на какво е способен като го чуят.

Каква беше причината да се разделите с Marc Reign? Все пак той беше част от групата в продължение на 8 години.
- Това, че вече не е с нас, означава, че имахме проблем. Накрая не се разбирахме добре помежду си. Опитваме се да направим тази промяна възможно най-безболезнено, но се надявам той да не продължава да говори лоши неща за DESTRUCTION сега, когато вече не е с нас. До момента приказва само простотии, но аз не искам да играя тази игра. Просто му казах „довиждане”.

Преслушах албума няколко пъти и освен, че звучи доста олдскуул, мога да кажа, че продуцирането е много по-органично и „топло” отпреди. Какво мислиш?
- Определено искахме да променим звука на китарите, както и да постигнем по-класически осемдесетарски саунд. Точно това трябва да бъде DESTRUCTION през 2011-та – агресивен звук, но без да е преекспониран.

Точно това ми хареса най-много в “Day Of Reckoning” – за разлика от първите ви няколко издание след реюниъна, той не звучи пре-продуциран.
- Благодаря ти. Аз съм доволен. Харесваха ми и предишните албуми, но този път просто решихме, че ни е нужда промяна тук-там. Искахме да се чуват всички детайли и звука да бъде по-топъл.

Schmier, като говорих с теб преди няколко години, ти ми спомена, че планирате да презапишете и издадете два от албумите си от 90-те – “Cracked Brain” и “The Least Successful Human Cannonball”. Какво стана с тази идея?
- Ами когато решихме да направим нещо такова, компаниите издатели на тези албуми фалираха и нямаше как да стане. Сега са отново на пазара и водим преговори за тези преиздания. Ще отнеме време обаче. Става въпрос за бизнес и заплащане на авторски права. В интерес на истината, другите музиканти, които са записвали тези албуми, не са никак навити да бъдат преиздадени. Говорих с тях по въпроса, но от друга страна аз самият не съм бил в групата по онова време и не е моя работа да се меся. Mike ще решава какво да прави. Новината обаче е, че преизданията на всички албуми на DESTRUCTION до “Live Without Sense” ще излязат през тази година.

Нека те попитам за впечатленията ти от миналогодишния фестивал Kavarna Rock Fest, на който свирихте заедно с KREATOR и SODOM. Ще направите ли пак нещо подобно?
- Беше страхотно! И трите групи сме приятели беше хубаво да се видим и купонясваме заедно отново. И Mille и Tom бяха на мнение, че трябва да направим пак турне с трите групи. Шоуто в Каварна беше наистина специално и смятам, че е първата стъпка към осъществяването на ново голямо турне на голямата тройка. В Каварна си припомнихме всички онези страхотни моменти, които преживяхме заедно на последното такова турне.