Не знам какво ядат и пият в Швеция, за да бъдат на първо място по брой на качествени групи от продължаващия вече няколко години ренесанс на класическото хеви. Групи като Enforcer, Steelwing и Ghost предизвикаха пълен фурор през 2010-та, а тази година се очертава триумф за Portrait и In Solitude. Все пак, изброените до момента банди вече издадоха дебютите си, а обекта на това ревю е първото дългосвирещо издание на Malison Rogue.Доказано трудно е да бъдеш свеж и оригинален, когато самият избор на стил е предопределящо ограничаващ в музикалните ти похвати. Повлияни от ранните Queensryche и Iron Maiden? Не сме ли чували тази „плоча” вече стотици пъти? Отговорът в конкретния случай е „и да и не”. В едноименния си дебют, Malison Rogue успяват по перфектен начин да пренесат част от композиционната магия на тези две легендарни групи в 2011 година. Наистина албумът носи в себе си непогрешимите двойни китарни хармонии от “The Warning” и “Seventh Son Of A Seventh Son”, но това не е направено по досаден начин. В прекрасни парчета като “Friend Or Foe”, “Scars” и “Everything Fades” шведите демонстрират умението си да структурират една песен така, че да припявате мелодията й седмици наред. Когато чуете албума за първи път, ще се зачудите дали „ето точно този китарен риф” или „това двойно соло” не са преработени варианти на класики от дебютния Crimson Glory, но отговорът винаги ще е „не”. А ако за някои от вас последният силен албум на Pretty Maids не е бил достатъчен, можете да си пуснете “We’re All Born Sinners” за утеха.
Пускайки си дебюта на Malison Rogue ще откриете отново забравената тръпка да слушате за първи път албум, който впоследствие ще се превърне в любим. Вокалистът Zeb не се опитва да бъде нито Tate, нито Midnight, нито Dickinson и изпълнява партиите си по изключително приятен и авторски начин. Влиянието на китариста Bjoerkborg от дуета Wilton – De Garmo е ушевадно (всъщност съвсем наскоро групата е присъединила и втори китарист към състава си), но, още веднъж държа да подчертая, то не е натрапчиво копиране, а по-скоро отдаване на почит към големите.
При тази нестихваща вълна от млади групи, които изразяват музикалната си носталгия към NWOBHM сцената, с изчистения звук и опростени композиции, Мalison Rogue са нужния полъх разнообразие, с точно премерената доза прогресив, която да „разгръща” по мъничко потенциала на всяко парче с всяко следващо слушане. Оценката би могла да бъде и по-висока, но просто съм убеден, че тези момчета тепърва ще издават най-силните си албуми!
8.5/10
.jpg)
