Интервю с Bobby “Blitz” Ellsworth от OVERKILL

Как си, Боби? Радвам се да си говорим за първи път!
- О, цял ден давам интервюта и си играя с кучето.

Знаех какъв ще е първият ми въпрос към теб веднага щом изслушах новия албум. Как успяхте да достигнете класата на такъв зашеметяващ албум като “Ironbound”, само две години по-късно с “The Electric Age”?
- Това е страхотен комплимент от твоя страна и е чудесно да зная, че хората мислят за новия албум, както за толкова добре приетия от всички “Ironbound”. Обожаваме новия албум и да ти кажа, според мен тази позитивна промяна в бандата според мен започна да се случва от момента, в който присъедихме барабаниста си Рон Липники през 2005-та. Ако говорим за “Ironbound” като за успешен, мисля, че подемът в групата започна още от предишния албум “Immortalis”. Очевидно е, че има някакъв нов огън на вдъхновение в групата и искаме да използваме този момент. Това е и причината да издадем “The Electric Age” само две години след “Ironbound” – не за да го копираме, а за да използваме същата тази позитивна енергия.

Точо в тази връзка беше и един от следващите ми въпроси. Съставът на групата е стабилен от вече 7 години. Солидният и постоянен състав ли е според теб основната причина за 3 последователни толкова силни албума?
- Да, точно така мисля. Химията вътре в групата е много важна. Ако искаш да постигнеш позитивен резултат, трябва да имаш позитивни отношения между членовете на групата. Разбираме се добре, свирим заедно на сцената добре, зависим един от друг и в това се крие ключът към отговора на въпроса.

Преди да се върнем към новия албум, нека те питам още нещо за “Ironbound”. Той оглави много класации за албум на 2010-та, включително тази на предаването “Бруталика”. Можеш ли да се съгласиш с мнението ми тогава, че “Ironbound” е най-добрият ви албум, цели 30 години след основаването на групата?
- Ммм..не, не бих го окачествил като най-добрият ни албум въобще, просто защото сме хвърлили толкова много труд през тези 30 години. Изминало е много време. Мога да кажа, че е може би най-успешния от последните ни няколко албума, защото все още не мога да твърдя същото за “The Electric Age”, въпреки че го мисля. Така че, ако говорим за успешен и добре приет албум – да. Но най-добър албум въобще – не бих казал.

Говорейки за “The Electric Age”, новият албум ми се струва малко по-груб, повече траш-ориентиран и като цяло по-зъбат и брутален. С каква настройка подходихте към композирането на новия албум, в сравнение с “Ironbound”?
- Не може да се каже категорично, но и аз мисля, че новите парчета звучат по-мощно и агресивно и може би са малко по-бързи. Отдруга страна смятам, че дори музиката да е станала по-агресивна, този път вокалните партии компенсират с повече мелодичност в сравнение с тези в “Ironbound”. В парчета като “Elecrtic Rattlesnake”, “Wish You Were Dead” или “Good Night” има припеви, които ти остават в съзнанието още след първото слушане. Мисля, че това е добър резултат за един албум, който иначе е толкова агресивен.

Специално последното парче “Good Night” наистина ми се върти в главата постоянно. Мисля, че е едно от най-добрите в кариерата ви.
- Това казвам и аз. Когато чух интрото, след това основния риф, а после и този в средата на парчето, си казах „леле – в това парче има толкова много пространство за пеене!”.  Има толкова много място за мелодия в пеенето ми. Когато погледнеш от гледна точка на вокалите, е важно те да са мелодични и запомнящи се и хубавото е, че постигнахме точно това в много от парчетата в “The Electric Age”.

Боби, всички фенове на Overkill знаят колко отдаденост, труд и сърце сте вложили ти и ДиДи Върни в групата през тези вече близо 33 години. Трябва обаче да отправя специални комплименти и към Дейв Линск, който още веднъж се е раздал с уникални китарни сола. Как би описал процеса на композиране в групата?
- Трябва да се съглася с теб за това. Мисля, че един от ключовите елементи, особено в последните няколко албума е това, че Дейв започна да изпъква със свиренето си. Той свири в траш банда, но може много различни неща с китарата си. Точно в последните няколко албума, той имаше шанса да демонстрира тези свои възможности и да придаде щипка класа на тези парчета. Процесът на композиране обикновено започва с ДиДи и някой от неговите рифове, който изгражда основата на парчето, разбира се, с помощта на Дейв. Записваме в студиото на ДиДи, но Дейв разполага със същото звукозаписно оборудване и във Флорида. По този начин двамата постигат сходен звук, дори когато не могат да са по едно и също време в студиото. Така започва работата по едно парче и по някое време се включвам и аз, като започвам да пея само върху барабаните – без китари. Така изграждам ритмичната воклана линия, след което си пускам китарите и добавям мелодичната линия във вокалите, съобразно китарните рифове. В основни линии така протича композирането при нас – започва с ДиДи, минава през няколко етапа и завършва с мен.

Някои от концертите ви миналата година бяха приятна изненада за феновете ви, поради решението да включите в сета си стари демо парчета, като например “Death Rider”. Малко завиждам на феновете, станали свидетели на това изпълнение, защото това е едно от любимите ми парчета. Въпросът ми е защо “Death Rider” така и не влиза в дебютния ви албум и на следващо място защо решихте да свирите това парче миналата година?
- Често да ти кажа вече не си спомням защо това парче не влезе в дебюта. То беше в демото и, ако не се лъжа, в компилацията “Metal Massacre IV” и май в договора ни за дебюта беше залегнала клауза да запишем и едно парче отделно за “Metal Massacre IV”. Миналата година го свирихме, защото от “Rock Hard Fеstival” ни помолиха да изсвирим целия албум “Feel The Fire” или целия “Horrorscope”. Решихме, че това би било малко скучно и им предложихме да включим парчета от демото, а те харесаха идеята и дори ни сложиха на хедлайнерска позиция.

Гледах това изпълнение в Youtube и сте се справили наистина страхотно. Трябва да те питам нещо, което е важно за всички траш фенове. Overkill e може би единствената олдскуул траш банда, която продължава да издава редовно нови студийни албуми през 90-те. Колко трудни всъщност бяха онези времена за траша?
- Ами какво да ти кажа – трашът вече не беше популярен и в голяма степен не присъстваше на музикалната сцена. Разбира се, не бяхме само ние, но освен нас бяха останали много малко активни групи. Чувството беше сякаш допреди малко си бих в една претъпкана стая и в следващия момент всички са си тръгнали. Причината трашът да оцелее и след това да се завърне е, че се върна обратно в ъндърграунда, откъдето всъщност започна всичко. Турнетата по това време всъщност бяха много добри, въпреки че не се отразяваха по никакъв начин от медиите. Все още имаше сцена, но тя се състоеше от твърде малко банди, които удовлетворяваха вкусовете на олдскуул феновете. Турнетата обаче бяха успешни и продължаваха да събират доста публика, въпреки че трашът се смяташе за мъртъв. Мисля, че ако питаш Testament, които също бяха активни по това време, ще ти кажат същото. Хубавото беше, че ние винаги сме знаели, че трашът ще се завърне, просто защото хората го обичат, а не защото медиите го харесват или мразят. В крайна сметка онези години не бяха чак толкова трудни, за колкото ги смятат повечето хора.

В тази връзка искам да те попитам дали смяташ, че статусът на Overkill като група е на по-високо ниво през последните години, като следствие от възраждането на траша и така наречената „нова вълна”. Мислиш ли, че към Overkill има повече уважение и респект днес?
- Мисля, че това е много добър въпрос, който не ми е бил задаван досега. Опитвах се да формулирам отговора си, докато го задаваш и смятам, че определено сме по-популярни. Една от причините за това е нашата отдаденост. Ние винаги сме били отдадени на това, което правим, дори през 90-те, за които говорихме преди малко и, според мен, това се оценява днес. Издаването на “Ironbound” също помогна, защото беше приет много добре от всички и беше точно това, което хората искаха да чуят от нас, като това беше и което самите ние искахме да издадем. Повече популярност ни донесе и фактът, че “Immortalis” и “Ironbound” бяха точните албуми по точното време, честното ни отношение и възродената сцена.

Последният ми въпрос към теб е свързан с изключителната ти физическа форма. Как го правиш и каква е тайната ти след толкова години на сцената? Фитнес? Диети?
- Имам по-млада жена, а тя е много по-бърза от мен и се налага да я догонвам, хахаха! Смятам че съм късметлия в това отношение, защото се гружа за себе си в определена степен, но в повечето случаи не ми пука. Избягвам “fast food” и се храня с пресни и здравословни храни. Просто повече ми харесват. Обичам да тичам и имам страхотно куче, което тича заедно с мен. Всички тези неща не са нещо, което правя по задължение, а за удоволствие. Ако го правиш за удоволствие, тогава е много по-лесно да си във форма. Да не дебелея с възрастта помага също и факта, че цял живот съм бил доста кльощав.

Интервю с Adrian Smith (IRON MAIDEN, PRIMAL ROCK REBELLION)

Ето че най-после, благодарение на Universal Music България, ми се удаде възможност да си поговоря с една от легендите на Iron Maiden – единият от тримата им соло китаристи – Ейдриън Смит. Поводът за разговора е дебютът на страничния му проект Primal Rock Rebellion, “Awoken Broken”, който трябва да излезе на 27 февруари.

Здравей, Ейдриън! За мен е чест да говоря с теб за първи път за Z-Rock. Новината за този дебют на Primal Rock Rebellion дойде като гръм от ясно небе и сякаш изненада много от феновете. Как започна този съвместен проект с Майки Гудман?
- Виждал съм Майки на сцената с предишната му група SikTh, а аз винаги съм харесвал музика с тежки китари и по-модерен метъл и рок. Е – вокалите му не ми харесваха особено, но винаги съм искал да експериментирам с музика, която среща два различни подхода – на новата метъл вълна и по-традиционния. Исках да е нещо мелодично, но в същото време тежко. Това беше идеята ми и така се запознах с Майки.

“Awoken Broken” определено звучи като експлозивния резултат от сблъсъка на две напълно различни творчески перспективи. Майки допринесе ли за музикалната идентичност на групата или си имал нещо конкретно предвид що се отнася до звученето на групата?
- Всъщност първата песен, която направихме беше “Savage World”, за която бях вдъхновен от начина на пеене на Майки. Това отключи нещо в съзнанието ми. Първите няколко парчета се получиха след като аз предлагах музиката, а Майки – вокалните линии. След това видяхме, че се получава нещо наистина специално и започнахме да задълбочаваме този творчески тандем. Не мисля, че Майки беше опитвал този тип по-мелодични вокали преди и смятам, че именно аз го окуражих. Той предложи някои много добри мелодии, но всъщност Майки е поет, който излива думите директно от сърцето си, а не толкова технически мелодичен певец. Мисля, че когато смесихме два различни стила, се получи нещо наистина оригинално.

Интересно е това, че именно ти си причината за мелодичните вокали на Майки, защото смятам, че точно парчетата с повече мелодично пеене са най-силните в албума – поне според мен.
- Наистина смятам, че мелодията е много важна. Хубаво е да правиш екстремна музика, но тя трябва да има смисъл и цел. Дори най-екстремните групи, ако искат да достигнат до повече хора, трябва да вкарат малко мелодия в музиката си. В противен случай това не е нито песен, нито дори музика. Трябва да има музикален елемент, именно за да изпъкне мощта и чувството, което носи дори най-екстремния метъл. Това се опитваме да правим и ние.

Ейдриън, можеш ли да споделиш какво мислиш днес за двата албума, които издаде с Psycho Motel в средата на 90-те? Не мислиш ли, че Primal Rock Rebellion e логичното продължение на тези два албума?
- Ммммм – може би. Не знам. Все пак присъствам и в двата проекта и няма как да няма нещо общо, но при Primal Rock Rebellion музиката е по-тежка. Имай предвид, че Primal не е група, а просто студиен проект, в който участваме двамата с Майки. Работихме и с барабаниста на SikTh Дан Форд, който е страхотен и изсвири всички ударни в албума, но отново не бих казал, че сме група. Горд съм от нещата на Psycho Motel и ми се ще повече хора да чуят тези албуми, защото в тях има наистина добра музика.

Правиш връзка със следващия ми въпрос, който касае работата ти с Майки Гудман и Дан Форд за този албум. Планираш ли някакви концертни изяви на този състав въобще?
- Не, защото всъщност няма група. Само аз и Майки сме. Никога не сме планирали да правим концерти. Maiden е моят топ приоритет, а с тях правим доста турнета напоследък, което ми харесва. Просто обичам да пиша музика и да се занимавам в студиото си. Може би е жалко, че нямам време да правя концерти с Primal, но нещата стоят така.

Говорейки за Iron Maiden и това, че издаваш албум на Primal Rock Rebellion едновременно с дейността ти в Maiden, се сещам, че в края на 80-те излезе един друг твой страничен проект – A.S.A.P. (Adrian Smith And Project). Човек няма как да не се чуди как успяваш да намериш време за страничен проект, с тези изтощителни турнета на Maiden, особено през 80-те?
- Ако говорим за албума на A.S.A.P., това беше първия момент, когато имах малко свободно време, докато бях в Maiden. Дотогава правехме страшно дълги турнета и бяхме ангажирани от 8 сутринта до 7 вечерта, всеки ден, което си беше изтощаващо. Тогава се видях с някои стари приятели, които имаха група и ме окуражиха да се включа. За мен беше лесно, защото имах материал, който висеше от известно време, но не беше подходящ за Iron Maiden. Не мисля обаче, че онзи проект беше толкова фокусиран, колкото е този сега. Въпреки това се гордея и с онзи албум и смятам, че беше важно за мен да го направя. Primal е просто един проект, от друга страна, но мисля, че музиката е интересна и ще изненада хората.

Съгласен съм и дори смятам, че албумът ще се хареса не само на алтърнатив и рок феновете, но и на хардкор феновете на Maiden, какъвто съм и аз самия. Музиката в “Awoken Broken” наистина провокира слушателя.
- О, благодаря ти.

Ейдриън, използвам шанса да говоря с теб, за да те питам за още една твоя стара група – Urchin. Какви са спомените ти от времената на Urchin, още преди да се присъединиш към Maiden в началото на 80-те?
- Хубави времена бяха. Това беше една от първите ми групи и си спомням, че превърнахме една стара барака в наша репетиционна, където спяхме. Правехме и доста концерти – спомням си, че изнасяхме по 150-200 концерта на година още през 70-те. Все още се срещам с някои от момчетата и се забавляваме със спомени за местата където сме свирили и разни случки от онова време. Страхотни спомени.

Наскоро един малък лейбъл на име High Roller издаде два сборни албуми със записите на Urchin. Не знам дали си замесен в това, но въпросът ми е дали възнамеряваш да преиздадеш по същия начин записите на A.S.A.P. и Psycho Motel и да спасиш колекционерите от мъките им?
- Знаеш ли – това може би е добра идея – да издам някоя компилация от тези записи. Също така имам много записи, които съм правил през 90-те с The Untouchables, както и в първоначалната версия на Psycho Motel – групата се казваше Skeleton Crew, хаха! Имам доста неща, които бих могъл да издам, ако съществува колекционерски интерес. Що се отнася до записите на Urchin, трябва да ти кажа, че това са неща, които записахме на 4-пистов магнетофон, в нечие мазе, преди повече от 30 години. Тези хора от лейбъла, за който спомена не са упълномощени да издават записите нито от мен, нито от някой друг от Urchin. Дори не ни попитаха дали могат да ги издадат. Не съм такъв тип, но все пак, можеха поне да се обадят.

Странно. За мен е изненадващо, че не са те потърсили.
- Не е особено трудно човек да се свърже с мен. Просто не са искали да го направят. Те издават разни стари демо записи на групи, с които въобще не се свързват за разрешение. Ако ме бяха попитали, вероятно щях да се съглася – окей, но това просто не са качествени записи. Не е кой знае какъв проблем, но съм леко подразнен. И за мен беше изненадващо.

Нека поговорим за предстоящото DVD на Iron Maiden, което ще излезе в края на март. Какво прави този концерт в Чили толкова специален, че избрахте именно него като представително за цялото турне “The Final Frontier”?
- Мисля, че записахме всички концерти от турнето, но това просто беше най-добрия., в повечето отношения. Разбира се, на първо място е музикалната страна на нещата – трябваше да сме сигурни, че всеки си свири партиите правилно, хаха! След това е важно поведението на публиката и въобще цялостната атмосфера на конкретното шоу. Има много фактори, но в крайна сметка избрахме го просто защото беше най-добрия концерт от турнето.

Като вземеш предвид графика и темпото на работа в Iron Maiden, кога смяташ, че можем да очакваме нов студиен албум?
- Нямам представа кога ще има нов студиен албум, но със сигурност няма да е тази година. Не сме го обсъждали и не знам – може би ще направим още един албум. Просто не знам кога.

Да се върнем на Primal Rock Rebellion. Заснехте видеоклип към парчето “No Place Like Home”, който е режисиран от Майки Гудман. Видеото допълва визуалната тема на обложката на албума и на сингъла, която е доста странна – меко казано. Има ли някаква обща тема, която обединява художественото оформление на клипа, албума и текстовете на парчетата?
- Има известна тематична нишка. Интересното при Майки е, че той използва доста речетативи в пеенето си, за да изрази текстовете, които пише, като дори успява да ангажира публиката в сценичните си изяви. Мисля, че темата е мултукултурната среда, насилието в гетата и израстването в една таква микро среда, което е част и от моето детство и от това на Майки. Текстовете са един вид поглед към съвременната ни култура и се допълват добре от музиката, която е доста мрачна и наситена. Грубо казано, концепцията е градската мултукултура.

Предполагам, че днес цял ден си давал интервюта и вече си доста изморен, затова последен въпрос. Iron Maiden са една от малкото групи с трима соло и едновремено ритъм китаристи. Как решавате чий китарен тон и чие китарно соло да използвате в конкретна песен? Вероятно зависи от това, кой е автор на рифа, но все пак – има ли спорове в студиото?
- Имайки предвид, че трима китаристи по едно и също време в студиото е потенциален кошмар, се разбираме доста добре. Ние сме много близки приятели и никога не се караме за такива неща. Прав си – този който е автор на водещия риф, свири и основното соло в парчето. Ако има повече сола в едно парче, си ги поделяме. В крайна сметка разполагаме с предостатъчно китарни рифове и сола, за да са щастливи всички.

Ако ми разрешиш, ще направя личен коментар и ще ти благодаря за това, че си автор на моят фаворит в последния албум на Maiden – парчето “Starblind”. Молбата ми е да помислите да го включите в сетлиста за следващото турне.
- Хаха – благодаря ти. За включването в сета трябва да говориш с Брус, обаче!