10-те най-силни метъл албума за 2010-та

Тази година беше тъжна за метъла - отиде си Рони Джеймс Дио. Едва ли има фен на тази музика, който да не е преживял тежко новината, че един от най-големите вече не е сред нас. Животът обаче продължава, а за всеки от четящите този блог е повече от ясно, че метълът ще пребъде, така че... да видим кои се справиха най-добре през изминаващата 2010-та!

1. OVERKILL –“Ironbound”
Старата школа удари без прошка още в началото на годината с чудовищен траш. Първото място на нюйоркчаните в класацията е безспорно, защото те направиха немислимото и издадоха най-силния си албум 30 години след създаването на групата. Траш, композиран и изсвирен по всички канони на стила, “Ironbound” е осъден да се превърне в класика.

2. IRON MAIDEN – “The Final Frontier”
След 3 десетилетия активно творчество, големите Iron Maiden издадоха най-прогресарския си албум и предизвикваха учудено повдигане на вежди и сред най-заклетите си фенове. Maiden никога не предадоха себе си и стремежа си да поставят творческите търсения пред каквито и да било опити да се впишат в комерсиалното. “The Final Frontier” е мъдър албум, а класата му е недостижима величина за огромното мнозинство от съвременните метъл групи.

3. BURZUM – “Belus”
Смразяващите рифове в заглавното парче означаваха само едно – “блудният син” на скандинавската блек метъл сцена Варг Викернес се завърна! “Belus” помете с лекота страховете на олдскуул феновете и продължи точно оттам, където свърши “Filosofem” преди 14 години. Тази зима ще бъде студена и черна, като самотна нощ в затънтените гори на Норвегия.

4. WATAIN – “Lawless Darkness”
С този съвършен албум, шведите Watain се отърсиха от етикета „наследниците на Dissection” и дадоха заявка да се превърнат в нещо още по-значимо от именитите си предшественици. “Lawless Darkness” е музикалният еквивалент на едно пътуване без край към най-мрачните и болни дълбини на човешкото съзнание на един творец, чиято отдаденост на мрака роди едно от музикалните пиршества на 2010-та.

5. GRAND MAGUS – “Hammer Of The North”
“Hammer Of The North” беше най-доброто доказателство, че преминаването към голям лейбъл няма да разклати и на йота вярата на Grand Magus в истинския, чист, мощен хеви метъл. Черпейки с равни шепи от наследството Black Sabbath, Bathory и Motorhead, шведите успяха да създадат хомогенна цялост от 10 прекрасни метъл химна на новото хилядолетие.

6. FLOTSAM & JETSAM – “The Cold”
Е – това определено беше най-приятната изненада за тази година. Съмнявам се, че и най-отдадените фенове на Flotsam са очаквали толкова зареден с вдъхновение и енегия албум. “The Cold” мачка както със жестоки „невърморски” рифове, така и с емоционални, меланхолични мелодии, носещи духа на зрелите Queensryche. Оставете си “Better Off Dead” за накрая, защото има опасност да зациклите на нея и да не чуете останалите парчета – а си заслужава!

7. HALFORD –“IV Made Of Metal”
Всеки, който се е качвал в колата ми през последните 3 месеца, е чувал поне веднъж „одата” на Халфорд за онзи “undisputed heavyweight champion of the world” от откриващото парче на албума. Без да блести с оригиналност и да вади неочаквани козове от ръкава си, „Металният Бог” посече феновете на класическото хеви с една изпипана колекция от майсторски композирани парчета и доказа за пореден път, че някои хора просто си ги могат тези неща.

8. NEVERMORE – “The Obsidian Conspiracy”
След като сам си вдигнал летвата ужасно високо с предишния си албум, е наистина ужасно трудно дори да запазиш нивото. “The Obsidian Conspiracy” е страхотен албум, който достойно носи логото на създателите си върху обложката и ни прави съпричастни на поредната порция уникални парчета. Дори когато забавят ход, Nevermore си остават самотният спринтьор в далечината за твърде много от дръзналите да се съзтезават в същата лига.

9. IMMOLATION – “Majesty & Decay”
В една твърде постна откъм качествени дет метъл издания година, Immolation бяха сигурният и устоял изпитанията на времето пристан, на който феновете на стила намериха утеха. Нивото на композиране и инструменталните похвати, с които американците наситиха поредното си музикално отроче, хвърлиха тежка сянка върху всяко последвало дет метъл издание през 2010-та. Чуйте “A Glorious Epoch” и ще разберете.

10. PROCESSION – “Destroyers Of The Faith”
С дебютния си албум, чилийците Procession се намърдаха безапелационно в челната ми десетка за годината, измествайки доста именити кандидати. “Destroyers Of The Faith” e по-тежкият, мрачен и дуумаджийски събрат на “Hammer Of The North” (номер 5 в класацията). Смазващите рифове на Iommi и магията от дебюта на Candlemass “Epicus Doomicus Metalicus” са ушевадните вдъхновения на този епос. Шестте жестоки парчета ще тестват басите на високоговорителите ви в продължение на 46 минути, преди нетърпеливо на натиснете отново play.

А малко не достигна да попаднат в десетката на:

---
Hellish Crossfire – “Bloodrust Scythe”
Heathen – “The Evolution Of Chaos”
God Dethroned – “Under The Sign Of The Iron Cross”
Hail Of Bullets – “On Divine Winds”
Ghost – “Opus Eponymous”
Helloween – “7 Sinners”
Accept – “Blood Of The Nations”
Sodom – “In War And Pieces”

GOD DETHRONED - "Under The Sign Of The Iron Cross"

Деветият албум в рамките на 19-годишната история на God Dethroned заявява по безкомпромисен начин, че холандците нямат никакво намерение да развяват белия флаг във войната за европейския дет метъл трон. “Under The Sign Of The Iron Cross” продължава темата за Първата световна война, а веднага след краткото интро, “Storm Of Steel” ни запраща сред дъжд от звукови шрапнели в центъра на фронтовата линия.

Скоростта е умопомрачителна, а рифовете пилят с блек метъл ожесточеност. Всъщност, в този нов албум, God Dethroned ми напомнят не само като концепция, но и като звучене за култовия албум на Marduk “Panzer Division Marduk”. Разбира се, това не е блек метъл, въпреки някои инструментални похвати и смазващата ритъм секция.
В по-голямата си част, албумът следва темпо, което ни оставя без дъх, но характерните за холандците вплетени епични мелодии се надават по майсторски начин в “The Killing Is Faceless” или “The Red Baron”, като в последното е най-изпипаното китарно соло в албума, с безупречно интерпретирани вдъхновения от Iron Maiden.

Все пак, най-впечатляващата демонстрация на класата си God Dethroned правят в закриващата “On Fields Оf Death & Desolation”, където меланхолията и безнадеждността се разгръщат в хода на близо 8 минути, както и в заглавната “Under The Sign Of The Iron Cross”. Тук използването на чисти вокали води структурата на композицията към музикална кулминация, която малко дет метъл групи биха били способни да постигнат. Песента започва и завършва с идентичен китарен риф, който ще бъде невъзможно да избиете от главата си месеци наред. Това за мен е категорично най-епичното парче в стила за изминалата 2010 година, която всъщност не беше особено продуктивна откъм запомнящи се издания.

Заедно с чудесния нов албум на Hail Of Bullets, сега “Under The Sign Of The Iron Cross” смекчава по доста убедителен начин недоволството ни от дългата пауза, която си дадоха великите Bolt Thrower.

8.5/10

GHOST - "Opus Eponymous"

Най-накрая се озовах в подходящо състояние на духа, за да напиша това ревю. Отдавам го на култовата класика на ужасите от 68-ма година „Бебето на Розмари”. Изключително смущаващ и неприятен по внушението и атмосферата си филм. 40 години-по късно, в Швеция се появява младата хеви метъл банда Ghost, обвита в също толкова мистична неизвестност, колкото тайните ритуали от гореспоменатия филм. Членовете на групата не разкриват имената си и пишат в myspace профила си, че целта им е да разпространят нечестивите си и богохулни литургии сред човечеството чрез способите на рок музиката. Доста любопитен начин да дадеш старт на кариерата си….

Скептичната усмивка обаче веднага ще слезе от лицата ви щом зазвучат първите акорди на „Con Clavi Con Dio”. Стилът е много мелодичен хеви метъл с чудесни китарни сола и хармонии, допълнен от вокали, които навяват далечен спомен за ранните превъплъщения на King Diamond. Не става въпрос за фалцетите на „Краля”, а по-скоро за плашещата убедителност, с която са изречени сатанинските внушения от текстовете на “Ritual” или “Death Knell” например. Някъде към четвъртото парче в албума, започнах да се чувствам като наблюдател на вещерска меса, от която се чуват приглушените, но зловещи напеви на главния жрец. Влиянията от Mercyful Fate в композиционните похвати са безспорни, но при Ghost рифовете са по-лековати и полирани, със силно вдъхновение от 70-тарската психеделик и прогресив рок вълна. За някои от вас, вокалите ще са учудващо мелодични и лишени от „зъби”, но по мое мнение именно този похват придава още повече автентичност и убедителност на странното послание от myspace по-горе.

Ако в музиката, която слушате напоследък ви липсва онази трескава тревожност от дебюта на Sabbath или тъгувате заради 11-годишното мълчаниe от Mercyful Fate, намерете си “Opus Eponymous” и удовлетворението от откриването на нещо отдавна търсено ви е гарантирано. Имам усещането, че Ghost тепърва ще изваждат съкровища от торбата с изненадите.

8/10